В реалния живот, поради скоростта на светлината, ние създаваме светлина за предаване на информация.
Точно както обикновено използваме глас, за да общуваме, ако човек иска да говори, той се нуждае от подкрепата на тъканта на гласовия орган.Например, гърлото ни е един от най-важните гласови органи и, разбира се, тъканта на гласните струни в гърлото ни е най-важна.
По същия начин, ако искаме да използваме светлината, за да ни помогне да говорим, ние също се нуждаем от светещ орган.Светлинният модул е като гърло, а светлинното устройство може да се сравни с тъканта на гласните струни, наречена tosa.
Разбира се, комуникацията е интерактивен процес, така че освен да говорите, не е достатъчно, но е необходимо да можете да слушате.В човешкото тяло имаме уши, които ни помагат да слушаме.По същия начин в оптичната комуникация имаме модули, които приемат светлина.Устройствата, които могат да приемат светлина, съответстват на тимпана вътре в ухото, който наричаме роза.Устройство, което може едновременно да говори и да слуша, се нарича боса.
В реалния живот обаче какви звуци можем да издаваме ние, хората, се определя основно след раждането или след периода на промяна на звука.Като цяло А не може да издаде звука на Б, а В не е много способен да издаде звука на А. Същото важи и за оптичните модули.За единичен режим модул A не може да излъчва дължината на вълната на модул B. Същото важи и за приемането.За единичен режим оптичният модул не може да различи.Трябва да му кажете кой говори (използвайки модула, съответстващ на дължината на вълната на светлината), преди да може да получи информацията.
„Такъв глупав модул не може да отговори на практическите нужди, така че можем да компенсираме това с помощта на оптичен модул, който може лесно да се включва и изключва.В този момент оптичният модул е еквивалентен на звуков трансформатор и можете да издавате какъвто и да е звук (с дължина на вълната), който искате да излъчва.